Категорични са, че то е било собственост на прабългарските канове. Въпреки че мнозина румънци и унгарци се опитват да го оспорят, това е неопровержимо.
Надписите на съкровището край банатското село Наг Сент-Миклош доказват не само принадлежността му на първия български владетел, но и че той, кан Аспарух, е бил кръщаван в християнски купел. Това съобщиха вчера за “Труд” историци, изследвали дълги години гравираните надписи върху изящните златни съдове.
Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, специалист в т.нар. средновековни надписи; носителят на Хердерова награда от Виенския университет проф. Казимир Попконстантинов, преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет, както и директорът на НИМ Божидар Димитров, той показа копия на великолепно изработените от нашите предци предмети.
Съдовете са седем кани, две от които са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.
Няма никакво съмнение, че съкровището е принадлежало на кан Аспарух. Според проф. Попконстантинов, то не е изработено наведнъж, а е сборно - както Рогозенското и Вълчитрънското.
Съкровището е открито преди 210 години от българи градинари. През 1799 г., на 3 юли, край банатското село Наг Сент-Миклош (тогава в границите на Австрийската империя, днес в Румъния) двамата братя градинари Христо и Кирил Наковиго намират при изкопни работи. Братята са от Северна България, но се заселват в Банат и при обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент-Миклоши”. Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щрауссъздава популярната едноименна оперета.
Съкровището се пази в Музея на история на изкуството във Виена и е известно като българското съкровище от Наг Сент-Миклош. През 70-те години на миналия век, по времето когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището.
Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове. Преди 8 г. доц. Ждраков заедно с доц. Антоанета Делева(сега е доцент в Гьотеборгския университет) установяват, че тези надписи са на гръцки и прабългарски език. При четенето им са правени много опити, но надписът върху съд №21 дава ключ за осмисляне на текста му. Това дължим на проф. д-р Иван Добрев (преподавател по съвременен турски език в академията “Г.С. Раковски”) - неговото четене звучи най-правдоподобно: “Чашата, за която Жупан Буила повели, като направят, да изпишат, и от която да пие наздраве Жупан Бутаул”,посочи проф. Попконстантинов.
Източник: www.bolgari.net
Снимки: Wikipedia, www.milarodino.com и Google
май 21st, 2009 at 12:04
Да нарисуваш кръстче е най-лесната работа. Дори първобитен би се справил да постави две клечици една върху друга под прав ъгъл. След това съзнанието му да ги възприеме, като нещо по-интересно от хаотичните форми заливащи вселената ни. Елементарно. Защо трябва винаги, когато някой някъде види кръстче и веднага това да се свързва с християнството??? Какво пречи един езичник да реши да си украси дрехите или посудата с каквито си поиска символи, съответно да му е на кеф да си сложи такъв знак (кръстче), като смята, че това го кефи и така изглежда по-красиво.
В последно време се прекалява с идеята “да натрапим” в главите на новото поколение, че пра дедите ни са били непременно християни. И какво от това ако са били .. и какво от това, ако не са били. В предвид напредъка на страни, чието население е покръстено много по-късно и много по-трудно, трябва да си направим заключение, че това да си бил християнин от по-рано не е било от особено голяма полза. Логика! Е, извинявайте но кръстове е имало и преди християните.
Да не забравяме, че обществото е една обикновена, заблудена маса. Това е смешен начин на манипулация и опит за насаждане на омраза срещу всичкко останало, което не е свързано с християнството. Религиите нямат значение, важен е човека и въобще хуманните му качества. Човеколюбието. Доброто, което прави и начините да се справя с проблемите. Само тук на балканите и в Израел сме настоени против другите религии и затова натрапваме своето навсякъде. На никой друг по света не му пука толкова много.
Но историци, учени (Да не забравяме, че и те са хора. И те правят грешки и те имат симпатии към партии и религии.) правят груби грешки в опитите си да променят истината с цел да наложат една “нова история”, такава каквато на тях им се иска да бъде, а не такава каквато е била в действителност.
Прабългарите НЕ са били християни… да вярваш в Тангра например не е много християнско. Защо от няколко десетилетия насам се опитвате да промените тази теория? На глупавата маса хора по този начин им се набива в главата, че който не е християнин едва ли не ..не е българин. В USA например има всякакви, но всички имат самосъзнанието на “Американски граждани!”. Тук в България само насаждаме омраза едни срещу други с постоянното изтъкване. Не забравяйте, че от другата страна на черноморието все още живеят хора пазещи спомена за древна България и който все още се наричат българи. Но познайте каква е тяхната религия. Ислям. Религията никога не е била водеща сила, проивно на изказванията на повечето наши преподаватели в университетите ни. Лошите неща които сме търпели не идват от разликата в религиите. Но явно и учените не са толкова умни за да го проумеят.